Живот

Срамно минало, което мъжът ми в никакъв случай не би трябвало да знае


Вика е женена от 7 години. Гриша е нейният любим съпруг, който, между другото, също обича душите във Вик. Тяхното семейство е практически модел на хармония, разбиране и щастие. Съпрузите се занимават с възпитанието на 3-годишен Мирон, Гриша печели добри пари, Вика е окъпана в радостта от майчинството и живота, особено без да се отрича от нищо. Съпрузите живеят в апартамент, който Вика е наследила от родителите си. Едно момиче от детството не променя мястото си на пребиваване, знаейки буквално всяко кътче, двор и почти всички жители на тази област.

Неотдавна миналата седмица, застанала до отворения прозорец и чакайки любимия си съпруг да се върне от работа (съпрузите живеят на 1-ви етаж), Вика стана несъзнаващ свидетел на разговора, от който коленете й се сгърчиха и сърцето й биеше като чук. От никъде в двора се появи добре поведена съседка Мишка от 3-ти етаж, Викин е същата възраст, с която учи в училище и го познаваше почти цял живот. Той се поклащаше на нестабилни крака и се насочи към Гриша, който вече почти приближаваше към входа.

С остър език той започна да го пита за цигара, на която Гриша отговори, че не пуши. Съседното ядосано се разгневи и, приближавайки се към Гриша, той изрече злобно: - Искаш ли да ти кажа нещо за жена ти? Какво не знаете и нямате представа за това. Да, изобщо имаш ли представа с кого живееш? Ами тя не е тази, за която се представя! Хайде, ще ти разкрия тайните на жена ми! Искате ли?

Вика стоеше до самия прозорец, така че да не се вижда, но тя чу всичко. Тя почувства как по гърба й се стича струя студена пот. Момичето преглътна трудно. - Избягай, по-здрав! - Чу ядосан Гришин и гръмогласен звук на вратата, която се затръшна на входа. Стоманената хватка, която държеше сърцето й спокойна, и Вика въздъхна с облекчение.

Гриша мълчаливо изрече покупки на кухненската маса, докато Вик, неловко се усмихваше, стоеше до него. - Как мина денят ти? - плахо попита тя. - Добре - отвърна тихо Гриша и погледна презвично съпругата си. Останалата част от вечерта отиде на пръсти. Вика жадно хвана всеки поглед и дума на съпруга си. Той, сякаш затваряше невидима стена от нея, мислеше за нещо, периодично въздъхна и излизаше на балкона на всеки 15 минути.

Гриша се облегна на леглото през нощта и се дръпна от стената, когато жена му искаше да го докосне. Вика прехапа устни и тихо извика. Може би това беше точката без връщане, след която животът никога няма да бъде същият.

Гледайте видеоклипа: Филм за аутизма - "Мозъкът на Юго" с български субтитри (Август 2019).